Анатомия на любовта

Психолози  се опитват да разнищят анатомията на любовта  и да разкрият малките тайни, които поддържат нейния пламък. Всички знаем, че любовта е чувство. Но не е само това - тя е и работа на хормоните, на невротрансмитерите, както и на дъ

Психолози  се опитват да разнищят анатомията на любовта  и да разкрият малките тайни, които поддържат нейния пламък.

Всички знаем, че любовта е чувство. Но не е само това - тя е и работа на хормоните, на невротрансмитерите, както и на дълбоко закотвени рефлекси.  Френската специалистка Люси Венсан  твърди, че всичко , което става в  тялото ни  са  химични процеси, дори и любовта. Любовното ни поведение е стратегия на гените в хода на нашата еволюция, според специалистката.

Знаем израза за "сляпата неделя". Той е метафора, но  на практика се оказва верен. Учените твърдят, че благодарение на образи, получени чрез магнитен резонанс, когато  човек е влюбен , зоните в мозъка, свързани с критичните сетива "заспиват".  През това време не се забелязват почти никакви недостатъци у партньора. Любовта прави човека сляп в буквалния смисъл на думата. Чак, когато зонитге за анализ се разбудят, започват да ни се набиват в очите недостатъците на пратньора, но понякога  е вече късно, например, ако бебето е вече на път.

Френският писател Фредерик Бегбеде твърди в книгата си "Любовта трае три години", че страстта ни държи три години. Люси Венсан го обяснява с това, че моногамията всъщност е нещо много рядко срещано. Генетичнното наследство ни е програмирало така, че да сме заедно, докато жената зачене и двойката започне да отглежда малките си.  След това започва друг вид любов - на съучастието. Но тя е от социологично, а не от генетично естество. С една сума - ние се обичаме лудо до 3 години, а после се приспособяваме един към друг и изграждаме връзка с по-малко плам, но с повече разум.

Любовта е като дрога. Много често като се влюбите проявявате склоннот да се залепите за партньора си и да се отделите  от предишния си социален живот. Специалистите имат обснение и за това. Двама души, които взаимно се привличат, искат да останат заедно колкото се може повече време. Те се намират в състоние на силна зависимост.  Това се дължи на двата невротрнсмитера, които тялото обилно секретира - допамин и ендорфин.

В момента, в който откриете вашата половинка,  тялото ви "изстрелва" цял куп хормони, а докато двамата сте се вкопчили  страстно, телата ви произвеждат  лулиберин.  Благодарение на този хормон  на секса, двамата се изолирате от света и нищо не може да ви смути. Лулиберинът потиска и глада. Ненапразно се казва, че влюбените живеят от любов и вода.

Колкото и да е криво на жените, мъжете са програмирани да гонят момичетата, защото целта им е да разпръснат генетичния си материал на колкото се може по-широк фронт. А жените? Те сами търсят мъжа. Именно жената избира този, на когото позволява   да я съблазни.  Пък нека си приказват, че мъжът избира жената...
  Автор: Албена Иванова